Спагети с песто, скариди и сушени домати

Снощи, така да се каже, си подгрявахме за днешния празник. Хапнахме си скаридки на корем. На масата ни имаше едно прекрасно мезе - скариди с бяло вино и мащерка, както и тези изкушаващи спагети отново със скариди, песто и сушени домати. Реших да избягам от "традицията" в моята кухня пастата да е с доматен сос или пък сметанов. Исках нещо леко, но също толкова ароматно. Използвах готов песто сос за паста, пресни скариди, сушени домати от буркан и зелени маслини. А да и любимият ми чесън, който идеално си пасна с босилековото песто. Няма да ви занимавам с повече приказки, че ме чака двоен празник днес - Никулден и първият ден от Ханука. Ето рецептата.

Скариди с бяло вино

Никулден чука на вратата вече и по традиция пускам моето предложение свързано с този празник. Този път ви предлагам едно прекрасно мезе за вино или пък по-твърд алкохол. Обичам да приготвям скариди по този начин, защото става бързо, а са много ароматни и смея да кажа се харесват на всички. Обикновено правя скариди с бира и девесил, но този път нямах, нито бира, нито девесил и трябваше да импровизирам. Заместих бирата с бяло вино, а девесила с няколко стръка прясна мащерка. На мен лично така ми харесаха повече. 

Обикновено ползвам пресни скариди, от тези сивите на витрината в магазина. Те са пресни и вкусовите им качества са по-добри. Другите, бланшираните, които също може да видите на витрината, също може да ползвате, но лично аз не предпочитам и не препоръчвам. те са минали вече топлинна обработка и колко са пресни сами те самите знаят.  

Ето и как да си ги приготвите за буквално 15 минути.

Свинско със зеленчуци на тиган

Няма да излъжа, ако кажа. че на нашата трапеза често има ястие със свинско месо. След джоланчето, най-любими са ни вратните пържолки. И днес беше ред на едни вратни пържолки, но някак си не исках отново да ги правя в някаква вариация на фурна или пък да ги изпека само с малко сол и пипер на грил тигана. Хапваше ми се нещо различно и все така вкусно, Минах през идеята да ги панирам, но ми се видя доста мазно за този вид месо, което и без друго си е малко блажничко. После се зарових да търся рецепта за нещо по китайски и в крайна сметка направих нещо като китайска манджа, но с български привкус. 

Мариновах месото за около час. През това време нарязах зеленчуците и се разправих с малката помагачка в кухнята. След това задуших всичко заедно и подправих. Резултатът беше крехко, ароматно месце и вкусни, нехрупкави зеленчуци, с което моята манджичка се различава от китайските, а и добавих задължителната за нашите ширини чубрица. Повярвайте, наистина си заслужава да опитате.

Галет със смокини, козе сирене и мед

Дълго отсъствах. Цели четири месеца не съм публикувала приключенията си в кухнята. Причини, разбира се, има много. Най-вече нямах време да снимам и пиша, защото освен с малкото човече бях заета и с обзавеждането и ремонтите на новия ни дом. Избиране на подови настилки, мебели, тапети, облицовки, осветителни тела, дизайн на кухня (моята сбъдната мечта), пердета, електроуреди,... И всичко това съпроводено от безброй посещения на магазини, шоуруми, безкрайно разглеждане на сайтове и каталози до среднощ. Наистина едни интензивни четири месеца на ремонт, в които както е известно трябва да се скараш поне с един от майсторите и поне един трябва да ти забави изпълнението на поръчката. Но ето ни днес тук в напълно завършения ни нов дом.

А нов дом означава и нови уреди и най-вече за мен нови котлони и фурна, с които трябва да свикна и това определено ще ми отнеме време. Днес символично ще ви представя първото успешно изпечено "ястие" в новата  фурна. Тук трудно бих могла да се проваля, защото с масленото тесто справиш ли се при месенето, след това изпичането е като детска игра. За какво говоря ли? За един галет, който ми се върти в главата от поне месец и половина.

Идеята за този галет дойде при последното ми пътуване до Израел. Свекърва ми донесе един ден прекрасни ароматни, сочни и сладки смокини, а предния ден ме заведе до една ферма, в която се отглеждат кози и от млякото им правят уникални сирена. Естествено не пропуснах да си купя и сирене оттам, освен задължителното кисело мляко, което Тали си пие ежедневно. Та този галет ми се въртеше толкова време в главата, че като видях хубави смокини на пазара, веднага знаех какво ще направя с тях. Купих си и хубаво козе сирене и сега трябваше само да опазя смокините от изяждане преди да съм запретнала ръкави да опека галета.

И така, след не много дълго ровене из кулинарните страници си избрах тестото на Йоана от Кулинарно - в кухнята с Йоана като според продуктите, които имах в хладилника направих малки промени. Замених царевичното нишесте с пшенично и сметаната и водата само с ледено мляко. Добавих така жадуваната плънка и се получи магията. Дори моят мъж си поиска второ парче.

Необходими продукти:

- за тестото:

130 г бяло брашно

40 г пшенично нишесте

2 с. л. фина пудра захар

1/4 ч. л. сол

120 г масло

2 - 4 с. л. ледено студено прясно мляко

- за плънката:

8 - 10 бр. смокини

50 г козе сирене

2 с. л. течен мед

половинки орехови ядки

Начин на приготвяне:

1. В купа смесваме добре брашното, нишестето, пудрата захар и солта. Маслото нарязваме на кубчета и добавяме към сухите съставки. Месим докато се получат трохи. Добавяме една по една супени лъжици ледено студено мляко. Когато тестото е готово оформяме на топка, завиваме със свежо фолио и прибираме в хладилника за 30 минути.

2. Плънката приготвяме като измиваме добре смокините, отрязваме дръжките и ги нарязваме на четвъртинки. Сиренето нарязваме на малки кубчета.

3. Разточваме тестото на кора с дебелина около 5 мм върху хартия за печене. Нареждаме плънката в средата и с помощта на хартията подгъваме краищата на тестото към средата, така че да се получи нещо като пакет. Украсяваме с ореховите ядки.

4. Печем на 180 градуса за около 30 - 35 минути в предварително загрята фурна.

5. Когато извадим готовият вече галет от фурната го поръсваме с 2 с. л. мед и оставяме да изстине. Режем го след като е напълно изстинал.

А ето и малко снимки от моята сбъдната мечта - КУХНЯТА!

Лазаня с пилешко и манатарки

Най-много обичам, когато творя в кухнята с "остатъци". В шкафа седяха и си отлежаваше половин пакет кори за лазаня. Беше останало и малко сварено пилешко месо и сякаш всичко си дойде само по местата. Решението беше взето. Лазанята беше замислена. Оставаше само да мина през пазара да купя от любимите си гъби манатарки. Разбира се, вие можете да замените манатарките с гъби по ваше желание, но ароматът няма да е същия. Спирам с приказките и започвам да ви пиша рецептата за това ястие.

Пилешка супа

Оказа се, в блога нямам нито една рецепта за пилешка супа, а ние често си хапваме такава в къщи. Този път я приготвих с домашно пиле и веднага се забеляза разликата във вкуса и консистенцията на супата.

По принцип аз не обичам бистри и незастроени супи, но тази започнах да я правя без застройка заради мъжа ми. Той не харесва нашите застроени супи. Кисели му били, странни му били и т. н. И какво да се прави - компромис. Като цяло рецептата ми е изключително опростена и лесна и бърза за приготвяне, особено ако имате предварително сварено пилешко месо. За тази ползвах само бялото месо от гърдите, защото за другото бях намислила да го правя на пюре за бебка и с една част да направя лазаня с пилешко. Обикновено в тази супа слагам и чушка за повече аромат, а накрая поръсвам със ситно нарязан магданоз, за още повече наслада на сетивата.

Чимичури сос

Що е то чимичури ли? Това е сос за печени на грил червени меса, произхождащ от Южна Америка и по-точно Аржентина. Използва се, както за похапване с месото след като е опечено, така и за мариноване. Вариации на рецепта за тази сос има безкрайно много, но задължително в него присъства свеж магданоз, лук, чесън и зехтин.

Последният уикенд организирахме първият рожден ден на нашата дъщеричка и правихме барбекю за гостите. След няколко десетки изпратени и получени имейли от и към кетъринг компании и безкрайното ми разочарование от "невъзможността" да ми се предостави такъв вид кетъринг, до "възможността" срещу скромната сума от поне 1000 лева, реших, че аз сама и с помоща на близките ми ще направя това парти с 30 гости. Сега пред мен стоеше въпросът с месото. Месото трябваше да е качествено, не само защото щяха да присъстват наши приятели чужденци (част от които не консумират свинско), но и защото аз искам всичко да ми е перфектно. Вариантът с купуване на месо от веригите моментално отпадна и решихме да поръчаме месо от фермата на Омая. 

Омая е наш приятел, който също като мен обича хубавата и качествена храна. Той от години живее в България и като всички нас се е сблъскал с липсата на качествено телешко месо на нашия пазар. Затова той решава и създава своя ферма, в която отглежда свои животни и да контролира лично процеса по отглеждането и транжирането на месото. Този подход дава резултат и с ръка на сърцето ви казвам, че това е най-доброто телешко месо, произведено в България и предлагано на нашия пазар. Месото е изключително крехко и сочно, а наденичките, бургерите и кюфтетата са перфектно подправени и невероятно вкусни.

И така, месото ни бе донесено и обяснено подробно как да бъде приготвено, като по препоръка на Омая аз трябваше да приготвя и чимичури сос за наденичките. Рецептата трябваше да намеря в сайта на фермата. Така и направих, но естествено пак оставих свой почерк. Сложих повече магданоз, защото обичаме зеленийка и пропуснах лютата чушка, защото не всеки обича толкова люто. На мен лично този сос ми допадна изключително много, защото е свеж, ароматен и се приготвя за нула време. Остава само да поседи поне 2 часа в хладилника, за да поеме ароматите и е готов за консумация или мариноване на месо. А ето и самата рецепта.

Зелен таханов сос

Тахановият сос е задължителен на масата в къщата на моята свекърва, когато се прави барбекю. Направата му е задължение на моя свекър. Всички там твърдят, че той правел най-хубавият таханов сос. Аз лично не мога да твърдя подобно нещо, тъй като съм опитвала само неговия и на мен, въпреки че обичам люто, ми идва малко пикантен.

Сега, обаче, като организирахме рождения ден на малката, вкъщи направихме един малко по-различен таханов сос, който на мен лично ми допадна много. Направихме т. нар. зелен таханов сос. Всъщност това си е обикновен таханов сос, но с добавен магданоз в него. И понеже го правихме ние (аз и свекърва ми) не беше пикантен.

Тахановият сос, както вече споменах в Израел се сервира заедно с червени меса и по традиция в дома на моята свекърва, когато печем месо на барбекюто. Комбинира се още с печен патладжан, което на мен ми е ужасно любимо. Добавят го и към хумуса, при печенето на риба и на агнешко, както и като сос към фалафелите. Може спокойно да се консумира и просто с топли арабски питки. Аз лично направих филе от сьомга с таханова коричка преди няколко дни, но стига толкова приказки ето и рецептата за зеления таханов сос.

Торта с маймунка и честит първи рожден ден Тали

Ето я, че измина една година от деня, в който Тали дойде в живота ни. Това беше една колкото дълга, толкова и кратка година. Година изпълнена с безкрайно много и противоречиви емоции. Емоции на радост, преизпълващо те щастие и любов от една страна и на яд на себе си, безпомощност и отричане от друга страна.

Да бъдеш родител за първи път е прекрасно и неописуемо чувство, но сякаш съзнанието ти не приема напълно това чудо. Да, именно чудо. За мен това е абсолютното чудо на природата да се ражда нов живот. Да усещаш как този нов живот расте и се развива и в следващия момент да го държиш в ръцете си. Едно толкова малко и крехко същество, което има нужда от теб, макар да не е свързано физически вече за мама. Прекрасно е и дори безсънните нощи и тоновете сменени памперси не могат да помрачат това чувство.

И така, ето я измина първата година и тя, моята дъщеря, уж е вече голяма, но всъщност все толкова мъничка и сигурно винаги за мен ще си остане моето малко бебче. А тя, тя е едно прекрасно постоянно усмихнато, лъчезарно момиче. Много палаво и много любопитно, игриво, обичливо, нежно, красиво, обичащо природата и животните. Очичките й грейват всеки път щом нашата котка се доближи до нея. Тя толкова много обича да я гушка, но най обича да я скубе :) Но те милите, като истински сестри, пак се обичат и пак играят заедно.

Въпреки, че нямаше да правим парти точно на този ден, реших да направя торта за моето прекрасно момиче и защото тя е моята малка палава маймунка трябваше и на тортата да има малка палава маймунка. Всъщност от съвсем скоро се престраших да правя торти и най-вече да ги покривам с фондан и украсявам с фигурки. Толкова много години чета, гледам клипове, снимки, техники, но някак си бях твърде респектирана от всичко това и нямах смелостта да пробвам. Но сякаш с намирането на истински значим повод и смелостта дойде. Разбира се направих репетиция с друга торта, но за нея ще споделя в друг пост. 

Спрях се на торта "Черният принц" от блога на Люси. Отначало тръгнах с идеята да използвам само крема, но като видях колко опростена е рецептата за блатовете и поради липсата на достатъчно време, се отказах от любимият ми блат с бял шоколад. И така, всъщност ползвах цялата рецепта, но не сложих орехи в крема и не покрих с ганаш. 

Ябълкови кексчета с шоколадов пълнеж и ЧРД на малкия Дари

Преди седмица бяхме на рожден ден на едно малко съкровище, приятелче на Тали. Малкият усмивчо Дари навърши една годинка. Изненадващо за мен освен поканата, родителите му ми гласуваха доверие да приготвя нещо сладичко за почерпката. Изкушена от новото си занимание тортите ми се искаше да сътворя една, но бях притисната от времето и се спряхме на компромисния вариант с кексчетата. 

Сега следваше да избера подходяща рецепта, която да става и за деца или такава, че поне да могат да опитат хапка. От друга страна никак не харесвам сухите кексчета и ми се искаше да е нещо с плодове. Затова и се спрях на една моя любима рецепта на Илиана от Щъркелово гнездо за ябълков сладкиш. Всъщност използвах рецептата само за база, защото, за да пасне на условието "да става за децата" трябваше да пропусна ядките и парченцата шоколад. Но понеже идеята беше, ние възрастните основно да се гощаваме с кексчетата, реших да им сложа пълнеж и то от шоколадов ганаш. Отгоре украсих според темата на рожденния ден "мустаци и папионки" и разбира се голеееееееееми единици за малкият голям порастнал мъж.

И преди да напиша рецептата искам  специално да благодаря на Биляна и Цецо за гласуваното доверие. Бях наистина поласкана, защото печенето е една от най-големите ми страсти и обичам да радвам сетивата на всички около мен с моите печени творения. Още веднъж, ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!

Киш с пушена сьомга

Днес ще ви представя една любима наша рецепта за бърза и лека вечеря - киш с пушена сьомга. Може би сте забелязали, че голяма част от рибните ми рецепти съдържат сьомга. Това е любимата ми риба за готвене и една от любимите за хапване. Сьомгата макар и не много евтина е много полезна. Съдържа така важните за нас омега 3 мастни киселини. Богата е също така и на протеини и в същото време бедна на калории и наситени мазнини, което я прави идеална за диети. Но пък не отстъпва и по вкусови качества на по-мазните риби, така че е и чревоугодническа храна. :) Но стига приказки, ето и рецептата.

Необходими продукти:

- за масленото тесто:

1 1/4 ч. ч. брашно
110 г студено масло на кубчета
1/2 ч. л. сол
1/2 ч. л. захар
3 - 4 с. л. ледена вода

- за плънката:

1 ч. ч. настърган Ементал (или кашкавал)
1 с. л. брашно
1 голям домат (изчистен от семките и нарязан на кубчета)
1/2 глава лук (ситно нарязан)
2 ч. л. олио
1/2 ч. ч. пушена сьомга (на кубчета)
4 яйца
1 ч. ч. прясно мляко
сол

Начин на приготвяне:

- приготвяне на тестото:

1. В купа сипваме брашното, солта и захарта и разбъркваме да се смесят добре. Към тях добавяме маслото на кубчета и с ръка или с миксер разбъркваме добре докато сместа стане на трохи. Прибавяме ледената вода по една лъжица и омесваме добре. Добавяме вода докато получим меко нелепкаво тесто.

2. Завиваме тестото в свежо фолио и оставяме в хладилника за поне час да стегне.

3. Върху набрашнена повърхност разточваме тестото на кръг с диаметър малко по-голям от този на тавата, в която ще печем киша. Пренасяме тестото в тавата като оставяме един два сантиметра бордюр. Оставяме настрана.

- приготвяне на плънката и печене:

1. В купа смесваме настъргания кашкавал и брашното и объркваме добре. Изсипваме го в тавата и разстиламе равномерно.

2. В тиган задушаваме лука и доматите заедно с олиото докато омекнат. Когато са готови прибавяме сьомгата. Разбъркваме добре и изсипваме върху кашкавала.

3. В купа разбиваме заедно яйцата, млякото и солта. Изсипваме в тавата и печем на 180 градуса докато се зачерви отгоре.

4. Изпеченият киш оставяме за 10 - 15 минути да "почине" и сервираме със свежа салата.

Адаптирана от http://www.tasteofhome.com/

Суров шоколадов мус

Днес ще ви предложа нещо доста нетандартно за моя блог. Не, че не обичам такива неща, но никога до сега не съм си помисляла да ги споделя с вас. Знам как хората са доста скептично настроени към подобен вид храна, но истината е, че има доста сполучливи рецепти за сурови десерти. Този, смея да твърдя е един от тях. Нестандартен, бърз за приготвяне, вкусен и търпящ всякакви допълнения като ядки, семена, плодове на парченца, ако искате дори сметана, карамел. Отнема точно 5 минути да се приготви и гарантирам ще се хареса.

Печено агнешко бутче на фурна и 2 години нов живот

Признавам си, готвя агнешко за първи път. Винаги ме е плашела мисълта, че е много трудно за готвене месо и че ще стане сухо и жилаво и няма да се яде. Просто си имам някакви "фобии" в кухнята и агнешкото месо беше една от тях. Толкова бях респектирана, че в магазина не смеех и да погледна агнешко месо. А толкова много го обичам! Явно с годините и натрупания опит в кухнята идва и смелостта и желанието за "експерименти". Пък и толкова много исках да сготвя агнешко тази година.

Всъщност не го готвих за Гергьов ден. Макар племенникът ми да се казва Георги и да имам повод да спазя традицията на този празник да има агнешко на трапезата у дома, го сготвих по-рано. Поводът е както почнах да го наричам "новият ми рожден ден". Той е на 3ти май. Това е денят, в който през 2013 г. се родих отново или с други думи бях спасена от удавяне на 30 метра дълбочина. Ако сте чели инфото за мен в блога ще знаете, че едно от хобитата ми е дайвинга. На 03.05.2013 г. бяхме с приятели на дайвинг в Гърция и беше ден за гмуркане на дълбоко. Влязох доста притеснена. Някак си може би предусещах, че нещо неприятно ще се случи. Всичко беше спокойно и нормално. Стигнахме дълбочина от малко над 30 метра, но в един момент капка вода попадна през регулатора в устата ми и при вдишване на въздух тази малка капчица попадна в кривото ми гърло. Закашлях се, но дали заради неспокойствието ми от преди да влезем във водата или заради налягането на 30 метра дълбочина не можех да си поема въздух и се наложи да изплувам аварийно. Или по-скоро да ме изкарат на повърхноста аварийно. В такъв момент човек се бори единствено за оцеляване. Няма бяла светлина и животът ти не минава на лента пред очите ти. Единственото, за което се бориш е въздух. По ирония на съдбата спасителят ми имаше рожден ден същия ден. От тогава насам този ден е нашият рожден ден. Неговият си е денят, в който майка му го е родила и моят втори рожден ден. Денят, в който започнах новия си живот.

Трябва да ви кажа, че понякога човек има нужда от такъв "шамар", за да преосмисли посоката на живота си. Да разбере кое му е скъпо и кое не. Кое му е важно и кое не чак толкова. И да направи първата и най-важна крачка за промяна. Аз я направих. Месец след това аз вече живеех новия си живот. Да този живот е малко по-труден, но определено е по-сладък и по-щастлив за мен. 

Но стига толкова размисли  и страсти за миналото. Поводът е ясен. Празник е 3ти май в нашата къща и по стара традиция е добре в такъв случай да се прави курбан за здраве. Е, няма да е курбан. Няма и агнето да го колим на двора, но ще е агне и ще е печено. Рецептата взаимствах от майка ми, а от Ани от Вкуснотека си откраднах и идеята с маслото. Сервирах моето в компанията на пресни печени картофки с копър и аспержи на грил с масло.

Цели пресни картофки на фурна

Май не познавам човек, на който целите печени картофки да не са любими. Разбира се и аз ги обичам много. Всяка година чакам момента, в който ще се появят първите малки картофки по пазарите, за да си купя и по най-бързия начин да ги метна във фурната, а после да им се насладя. Обичам ги толкова много защото стават изключително ароматни, леко сладникави и толкова вкусни. Май всеки си има свой си начин да ги приготвя, но аз лично ги правя възможно най-просто и без прекалено много ароматни подправки, защото именно вкусът и ароматът на пресните картофки ги прави уникални и различни от картофите по всяко друго време на годината. А ето как ги приготвям аз.

Скариди с бира и девесил

Тези скаридки също спадат в графа много любими. Бързи са за приготвяне и вкусни, с прекрасен аромат на девесил и лека нотка на бира. Рецептата не е моя. Знам я от някой, който беше част от моя живот много отдавна. Всъщност благодарение на него аз се научих да готвя. Все още правя част от неговите рецепти, като тази за пъстърва с доматен сос и бира. Всъщност, ако някога прочете това искам да му благодаря за това което ме научи, защото за мен никой човек влязъл в живота ти по една или друга причина не е случаен и има своята важна роля. За мен всяко познанство е важно и със сигурност съдържа урок без значение дали ще е добър или лош. Всъщност важно е да научаваме тези уроци, защото животът е едно непрестанно учене и трупане на опит от първия до последния дъх. Но да пристъпим към рецептата.

Салца с печен патладжан

Това е една от любимите ми разядки, салата или ако щете го наречете гарнитура. Върви чудесно с топъл хляб, като гарнитура към месо, даже пържени яйца. Лятото я приготвям много често, затова и е едно от ястията, които ми миришат на лято. Стопля ме, кара ме да се чувствам уютно и ме кара да се усмихвам. Този път трапезата ни беше наистина лятна. Бяхме си направили любимите скаридки с бира и девесил, калмарчета на грил, свежа зелена салатка с репички и краставички и разбира се тази салца. И разбира се в компанията на чаша студено бяло вино.

Пица с лош късмет

Днес ще ви представя една пица с лош късмет. Бях решила да правя пици за вечеря. Станах направих си тестото, оставих го да си втасва и дойде моментът да ги аранжирам. Поръчала съм на мъжкото тяло да купи кашкавал и гъби и чакам да ми ги донесе. Прибира се той и изненада! Не си беше видял съобщението. Нищо де, може без гъби, а и кашкавалът ще заместя с Ементал и малко Грюер, които ми се мотаят из хладилника. Обаче изненадите не свършват до тук. Забравила съм, че нямам доматен сос. Е, на това си му викам аз пълен карък.

Криво, ляво посъбрах продукти и започнах да аранжирам. Реших в крайна сметка да не правя 2 пици, а една по-дебела. От блога на Ивана "С нож и вилица в ръка" почерпих една хитринка. Разстелих тестото с по-голям диаметър от този на тавичката и в края сложих топено сирене. Подвих краищата, така че да покрия топеното сирене. По този начин коричката не остава суха и смятам занапред честичко да прилагам този трик.

Салата с тученица и рукола

Тученицата или тлъстиката ми е позната от ранна детска възраст. Растеше из целия двор на баба. И нали съм си отявлен любител на животните я късах и я давах на кокошките, а те толкова много я обичаха. Предпочитаха я пред другата трева. 

Преди известно време попаднах на една публикация относно това колко е полезен този треволяк и за хората. Първата ми мисъл беше "Колко много имаше по двора, а дори и не съм си помисляла да я ям" Логично е, щом животните я ядат и ние можем, но нали дядо все се караше да не ядем от храната предназначена за животните. Все едно беше отровна... Още не го разбирам него, но това е една друга тема. Различни поколения, различен живот. Да не говорим, че човекът е ветеран от войната.

Та, да се върнем на тученицата. Полезна била, казваха в онази статия. Обаче, явно бе подранила тази информация за нашите географски ширини. Нямаше я още нито по пазарите, нито по магазините. Няколко месеца по-късно на едно пътуване в Израел ми я сервираха гарнитура към най-вълшебния киш, който съм яла до сега. Плахо я опитах, а тя се оказа с мек и приятен вкус. Нищо чудно, че кокошките така настървено се бореха за нея!

Казват, че в 100 грама прясна тученица се съдържат едва 16 калории и до 400 мг омега-3 мастни киселини, 27 мг витамин С и други. Има ШЕСТ пъти повече витамин Е от спанака и СЕДЕМ пъти повече бета-каротен от морковите. Съдържа също магнезий, витамин А, калий, желязо, фосфор, фибри. И въобще е много полезна и кокошките може да почакат следващия път. :)

Наскоро намерих тученица в един от хипер маркетите. Купих си един пакет и  веднага си спретнах една свежа салатка, която пък бе компания на една глазирана сьомга с мед и бадеми. Перфектната здравословна вечеря.

Глазирана сьомга с мед и бадеми

Вече съм ви споделяла, че задължително поне веднъж седмично на нашата трапеза имаме риба. Сигурно сте разбрали и че сьомгата ни е много любима риба и за да не ни омръзва се старая да я приготвям по различен начин. Този път реших да я направя глазирана. Мога да кажа със сигурност едно, сьомгата всякак е вкусна, а тази рецепта по нищо не отстъпва на най-любимата ми сьомга в пергамент.

Крем супа от грах

Пробвали ли сте грах в комбинация с мента? Ако не сте, горещо ви препоръчвам тази комбинация. Крем супата от грах, подправена с малко прясна мента е не само сгряваща, защото е гореща, но и защото свежият и цвят и вкус лесно могат да ви пренесат на някое топло местенце или поне да ви върнат спомените от отминалото лято.

Мен лично тази супа ме изкушава първо с цвета си. Толкова приятно зелена е. Наслада за очите. А знаем, апетитът се обостря, не само от ароматът на храната, но и от това как тя изглежда.

Домашно сирене

Може би нашето поколение е последното, което имаше честта да прекарва летните ваканции на село при баба и дядо. Там където лудувахме на воля, където се катерехме по дърветата и бягахме боси по тревата. Където храната беше истинска и понятия като био, еко и органик не съществуваха. Зеленчуците и плодовете просто си растяха в градината, а яйцата идваха направо от кокошарника и млякото директно издоено от кравите, овцете и козите. Просто нищо не може да се сравни с истинския вкус на тази храна, още повече, когато тя е приготвена от баба.

Сега, когато и аз съм родител се замислям много сериозно с какво храня детето си. И понеже сме на етап да се захранваме с млечни продукти, реших че тези от магазина ще излизат от менюто ни, за да направят място на истинските. Набавих си истинско прясно мляко и първото нещо, което направих от него бе сирене. 

Сигурна съм, че всеки който е имал баба на село е ял от онова истинското сирене. Онова току-що изваденото от цедилката меко и сладко сирене, както и онова, което вече е престояло 40 дни в саламурата. Твърдо, мазно, с богат млечен вкус. Помня как моята баба правеше сирене. Ние нямахме крава, но имахме коза. Всяка сутрин, след като издоеше козата баба правеше сирене. Прецеждаше го, слагаше няколко капки мая и след известно време го изсипваше в цедилката. След няколко часа вече ядях прясно сиренце. Когато останеше го посоляваше с морска сол. Оставяше го да поседи така няколко часа и след това го слагаше в буркана със саламурата. Наистина ми липсва този вкус. Затова и реших да направя сирене, а не кисело мляко.

И така, сдобих се с 2 литра истинско прясно мляко. Реших от 1,5 л да направя сирене, а от останалия половин литър да направя крем сирене по рецепта на Илиана от Щъркелово гнездо. В хода на процеса се сдобих и с доста суроватка, с която пък замесих един хляб и пробвах да направя извара. Изварата се получи изключително малко количество, но пък вкусът и структурата й нямат нищо общо с тази от магазина. Даже ми хареса, а аз не ям извара! Ето и как да си направите сирене. 

Домашно крем сирене

Ето го и последното нещо, което направих от двата литра истинско краве мляко, с които се бях сдобила. Както писах вече, от 1,5 л направих сирене, а от останалия 0.5 л крем сирене. 

На това крем сирене му се каня откакто Илиана от Щъркелово гнездо публикува рецептата, но не ми се искаше да го правя с мляко от магазина. Най-после ми се отдаде възможност. Наистина приготянето му е като детска игра и е много вкусно. Е, вярно че отнема доста време, но пък чакането си заслужава. Илианка, огромно благодаря за идеята. Със сигурност ще се прави често у дома. Ето и как се прави домашно крем сирене ала Илиана.

Домашен хляб със суроватка

Тези дни се сдобих с малко истинско прясно мляко и реших да направя сирене. От сиренето обаче се отдели доста суроватка и нали не обичам да изхвърлям храна, особено когато си говорим за истински продукти, реших да я оползотворя. С част от отделилата се суроватка замесих хляб. Наистина е малко по-различен от този месен с вода. Този е по-ароматен и според майка ми има много лека кисела жилка. Аз не я усетих, но явно е до вкусови рецептори. На мен лично този хляб много ми допадна. Има хубава мека, но и хрупкава коричка, а вътрешността му е с шупли. Точно като селски хляб.

Домашна извара от суроватка

Трябва да си призная, че изварата е едно от малкото неща които не ям. Просто не ми харесва. И в баница даже не я ям. Или поне тази от магазина. Зърнестата й структура не ми е приятна и някак си ми е блудкава и безвкусна. Правих, обаче, сирене и ми остана доста суроватка. Не ми се искаше просто да я излея в канала и започнах да търся какво мога да направя с нея. Омесих хляб, в който вложих доста, но пак ми остана доста и случайно или не попаднах на блога на Мариета "Когато готвенето стане страст". Там в една нейна публикация тя е разказала как майка й е приготвяла извара от суроватката. Любопитството ми и експериментаторската ми страст не ми дадоха мира. Майка ми беше доста скептично настроена и само викаше "От тая бистра вода нищо няма да излезе". Обаче беше в голяма грешка. Сложих един тиган на котлона и изсипах половината суроватка. Оставих го да кипне и чудо! Видях парченцата извара да плуват. Прецедих през цедка и веднага опитах.

Ако не харесвате като мен извара и не сте яли истинска такава, няма как тази в магазина да ви хареса. Тази няма нищо общо с другата. Блудкавият вкус го няма. Понеже аз не я посолих, получилата се извара беше сладка и с не толкова зърнеста структура, а по-скоро като на крем сирене. Единственият недостатък е, че количеството е много малко. От около половин литър суроватка получих една супена лъжица извара. Ето и как се приготвя домашна извара от суроватка, според това, което е писала Мариета, адаптиран от мен:

Хрупкави цитрусови бисквитки

Тези бисквитки си нямат история. Просто ми се хапваха бисквитки с аромат на цитруси. И понеже нищо не се случва случайно ми попадна точно днес рецепта за такива. Просто нямаше какво да ме задържи и станах и извадих пакетчето с масло, за да омекне и да мога да ги забъркам.

Мога да кажа само, че ако обичате хрупкави бисквитки със свеж аромат ще се влюбите точно в тези.

Баница на тиган с кайма и картофи

Както обикновено в хладилника ми се подвизават разни продукти, които си чакат времето. Този път са два пакета одрински кори за баница. Ей така, седят си и си отлежават и на мен ми е спокойно, нали са си в срок на годност. А и да си призная, нещо музата ми си беше взела почивка последната седмица. Нямах желание да готвя, а когато готвех нямах желание да снимам. А както знаем и за двете дейности се изисква такова, за да се получат нещата.

Преди няколко вечери ми се мярна пред очите едно видео как се приготвя баница с кайма и картофи на тиган. Отдавна се каня да правя баница на тиган, но все се отказвам. Пусти страх! Но пък страхът от провал бил лош съветник казват. Преодолях го и набързо спретнах една вечеря. Към клипчето имаше и рецепта. Не съм си играла да я превеждам. Направих си своя интерпретация. Сварих си картофите, намачках ги. После си задуших лука и каймата. Подправих според нашия вкус. Смесих всичко. Мацнах корите с малко яйце с мляко и мазнина. Завих плънката, стъкмих баницата и я метнах на котлона. А през това време оправих бъркотията в кухнята. Но няма да ви занимавам и с това. Ето я и рецептата.

Пържени телешки кюфтета с мащерка и сушени домати

Кой обича кюфтенца? Сигурна съм, че няма човек, който да не обича кюфтенца - пържени, печени на скара или пък със сос. Кюфтенцата са любима храна на малки и големи. Ние в къщи редовно си приготвяме. Аз най-много ги обичам пържени. Обаче все не ми се получаваха пухкави като тези, които мама прави. Още повече пък с телешка кайма. Някак си ми се виждаше мисията невъзможна. Обаче като типична представителка на рогатата си зодия инатът ми е по-силен. Хванах им цаката на пухкавите кюфтета, да знаете.

Този пък обаче реших да ги ъпгрейдна, така да се каже. Сложих им сушено доматче, различна подправка, малко пармезанче и хоп получи се една вкусотия. Ето ги и тях, пържените телешки кюфтета с мащерка и сушени домати.

Шарена салата с киноа

Киноа. Киноата, тази зърнена култура доскоро непозната у нас. Преди години беше изключително модерна сред вегетарианците, веганите и всички хора стремящи се да се хранят здравословно. Всъщност тя още си е популярна. Киноата всъщност е едногодишно растение, чиято родина е Южна Америка. Тя е изключително полезна и богата на протеини. Не съдържа глутен и е подходяща за консумация от хора с непоносимост към глутена, както и от деца. Подходяща е за консумация сварена или сурова като преди това е била накисната във вода за няколко часа. С нея можете да заместите ориза в ястията или пък да приготвите салати. 

На мен лично киноата ми харесва най-много в салати. Специфичният й леко горчив вкус се губи и става по-приятна. Затова и реших да ви покажа една от любимите ни салати у дома с киноа. Тя е комбинация от свежи зеленчуци, лимонов дресинг и киноа и е подходяща за гарнитура на всякакви месни ястия. 

Сладки Корекомки

Имаше един период по кулинарните групи, когато падна голямо печене на точно тези сладки. Тогава се зарекох, че ще ги направя, но все нещо не им идваше времето. То при мен май с всичко е така. Няма ли ми я музата за конкретно нещо не го захващам, защото не ми се получава. Наканих се де. Обаче реших, че като ще са корекомки, трябва да са "вносни". Нали едно време в Корекома само вносни стоки са се продавали. Та по този причина поизмених оригиналната рецепта малко и крем сиренето го замених с маскарпоне. Та нали хората са казали "Като ще е гарга да е рошава.", че и моята  работа "Като ще са корекомки, да са вносни." 

Докато търсих рецепта попаднах на най-различни вариации. С крем сирене, с извара, с крем сирене и извара, с яйца, без яйца, с бакпулвер, без бакпулвер, с равни количества масло и сирене, с различни количества... Вариациите просто са безкрайни. Аз се спрях на най-простата, тази с 5 продукта - крем сирене, масло, ванилия, бакпулвер и брашно и, разбира се, захар за овалване. Нали простичките неща са най-вкусни. Внесох си моите промени, разбира се - замених крем сиренето с маскарпоне, ползвах ванилия с аромат на масло и работих с продукти направо от хладилника. Очаквано се получиха леки, ненатрапчиво сладки бисквитки, които обаче според мен имат нужда от малък "ъпгрейд" и следващия път смятам към захарта, в която ги овалвам да сложа лъжичка канела или някакъв друг аромат. А ето и как ги направих.

Аспержи с масло на грил

Аспержите не са особено популярни в българската кухня, но са много полезни особено за бременните, тъй като съдържат фолиева киселина. Богати са още на витамин С, витамин К, бета-каротин, фосфор, калий, цинк и целулоза. Или с две думи - те са изключително полезни. Освен това са и вкусни и подходящи за гарнитури, пюрета, супи или предястия. Тук ще ви представя един лесен начин да си ги приготвите и гарантирам ще ви харесат така.

Сьомга в пергамент

Много обичаме да си похапваме сьомга. Всякак. Печена, на супа, на тиган, маринована, пушена, сурова дори в суши. Реших обаче да пробвам да я приготвя и в пергамент. Пергаментът позволява на храната да се готви в собствените си сокове и по този начин става много по-вкусна с минимално подправяне, запазвайки напълно вкусовите й качества. Лично на мен приготвената в пергамент риба ми харесва повече от тази във фолио. Винаги печената риба във фолио ми напомня варена риба. А варената риба си е за супа, според мен. Някак си безвкусна ми е, дори и подправена. Обаче в пергамент - Мммммммммм! И ако трябва да степенувам техниките, по които приготвям риба, то най-любима ми е рибата в морска сол и след това рибата в пергамент.

Както писах, реших рибата да е в пергамент. Нарязах филето на порции, овкусих ги със сол и пипер, сложих им и малко аромати, загънах всяка порция в пергамент, пекох 10 минути в гореща фурна и получих най-вкусната сьомга, която съм готвила до сега. Ето и малко по-подробно как да си направите и вие тази вкусотия.

Банички с бекон и гъби на тостер

Идеята с баничките на тостер отново дойде от много ровене в кулинарните форуми и групи. Нямам идея кой е авторът, но идеята е наистина много креативна. Отдавна се каня да пробвам и най-накрая им дойде момента. От чудене какво да направя за вечеря с наличното в хладилника се роди идеята за тази нетрадиционна плънка и тъй като тостерът все още беше навън нещата се подредиха от само себе си. Ето и какво направих.

Лимонови кифлички с маково семе и масло

Днес ми беше ден за експерименти в кухнята. Дойде ми пак онази муза за месене и печене. Отдавна ми се правеше нещо лимоново и много се колебаех какво да бъде. Кекс, бисквитки, сладкиш, но накрая реших да са кифлички и да знаете, не сбърках. Толкова съм доволна от резултата, че ми иде да скачам от радост. Цялата къща ухае на лимон и масло и посред зима се чувствам като в тропиците. Някак си едно такова сгряващо и релаксиращо ми подейства този аромат.

Рецептата си я съчиних набързо, докато чаках да ми се активира маята за хляба, който ми беше другият експеримент, но това е една друга история. И като всичко хубаво в кулинарията си е жива случайност колко добре се стана. Получи се меко, лесно за работа тесто с дъх на лимон. Абе, идеше ми да си гризна ей така докато е още сурово! Кифличките пък станаха меки като памук, леки и пристрастяващо вкусни. На мен лично ми харесаха студени и престоели 2 - 3 часа, защото така им усетих всичките аромати, а маковото семе леко хрупа и контрастира на мекотата на тестото. И стига съм ви дразнила, ето как да си ги направите.

Рибена чорба със сьомга

Отдавна се каня да направя една рибена чорбица. Общо взето повече от два месеца я мисля и все се отказвам. Обаче този път й дойде реда. Дали заради разходката на Витоша в снега, която ми върна спомена, как след ски с приятели спирахме да похапнем точно такава супа на брега на язовир Искър. Сгряваше ни добре и душите, и телата. Въобще душевният оргазъм от храната си е изключително важен.

Та така, поради липса на възможност да покарам ски и да се възползвам от случая да спра и да хапна рибена чорбица в онзи ресторант, на който няма да казвам името, за да не излезе че му правя реклама, реших да си я направя сама. И смея да твърдя, стана дори по-вкусна от тяхната.

Сладкиш със сини сливи

Мек, ароматен, сочен, с хрупкава топяща се в устата коричка сладкиш. Това е, което мога да кажа за него. Опиташ ли го просто искаш още и още. 

Рецептата е от вече любимата ми книга за сладкиши на Карин Горен "Сладки тайни". Разбира се, аз я промених малко, най-вече защото решавам да пека, без да имам предварителен план за това и обикновено ми липсват разни продукти. Но пък така се раждат новите рецепти. Просто експериментираш в кухнята без страх.

Бананови бисквитки с бял шоколад

Много обичам да си бъркам разни неща в кухнята. Това си е моята терапия, с която бягам от злободневното ежедневие. А когато разполагам с малко време ми е най-лесно и бързо да си забъркам едни бисквитки. Сега нали е сезонът на бананите, та реших да си опека едни с банан, но нали съм си любител и на шоколада, не можах да се сдържа и им прибавих и малко бял шоколад. Получиха се добре и дори неочакваните ми гости ги оцениха подобаващо. Все пак няма нищо по-хубаво от току-що изпечени домашни бисквитки. Чудесни са за допълнение на всякакви топли напитки през този сезон и си заслужава да ги опитате.

Броколи с маскарпоне

Това да се окажеш с голяма кутия маскарпоне със скоро изтичащ срок си е приключение. Бях го взела с идеята да правя тирамису или някаква торта, но не стигнах до там и хубавото сиренце щеше да си отиде, ей така неизползвано, в коша. А колко мразя да хвърлям храна! За мен това си е живо разхищение и заради това ето ти приключение. Сложих в тестото на лимецовите мъфини, сложих и в лимеца със сушени домати. Обаче то, пустото му маскарпоне, няма и намерение да свършва. И ето ти прозрение :) Нали напоследък мъжът ми иска все нещо постничко, та броколите вместо на супа ще му ги запека във фурната. И стана леко и ароматно, с нежна кремообразна текстура. Абе, облиза си пръстите.

Печено пиле мариновано в бира

Случвало ли ви се е да видите някоя рецепта и да си кажете, че трябва незабавно да я пробвате. Е, това се случи с мен преди няколко дни. Попаднах на епизод от едно кулинарно предаване на Food Network с Емерил Лагас. Епизодът беше с тема готвене с бира. Някой ще кажат, че бирата не е за готвене, а за пиене, ама са в голяма грешка. Бирата е и за готвене. Каквото и да съм готвила с бира, винаги се е получавало изключително вкусно. Ето затова тази рецепта така ме грабна. Веднага се разтърсих и намерих точната рецепта и инструкции за приготвянето на това пиле. Разбира се поради липса на някои от подправките, просто ги пропуснах. Сигурна съм вкусът е малко по-различен, но въпреки това резултатът беше изключително вкусно месо. И така пристъпвам към рецептата, тази според която аз го приготвих. Оригиналната я има в сайта на Food Network.

Гигантско канелено руло

Отдавна ми се въртят в главата едни канелени рулца и все не стигах до тях. Изглеждат толкова примамливо по снимките, а и ароматът на канела е толкова изкушаващ точно в този сезон. Някак си сгряващо ми действа. Зимата никак не ми е любим сезон. Не обичам да ми е студено и затова си седя повече в къщи на топло. Уютно ми е. Седя си, гледам си снега през прозореца, а в същото време ми е топло и приятно. А когато тази картина е допълнена с нещо току що изпечено, изпълващо с аромата си дома ми, просто е идеално.

И така, идеята за канелените рулца си отлежаваше, докато един ден не попаднах на тази рецепта в един от любимите ми американски блогове (в случая Sally's Baking Addiction). Веднага отиде в списъка с "Трябва да се направи". Днес му дойде момента. Направих, разбира се, малки промени според моя вкус.

Рулото се получи уникално. Смесицата от аромат на масло, ванили и канела е просто умопомрачителна. Подходящо е както за закуска, така и за следобедното кафе. Наистина много добро. Прави се изключително лесно. Тестото се замесва бързо, втасва бързо и се работи много лесно с него. Така че, запрятайте ръкави, зареждайте точилките и бъркалките и атакувайте кухнята.

Хляб със сушени домати, маслини и билки

Ето че му дойде реда и на хляба със сушени домати. От много отдавна му се каня, но все не си купувах. Страх от новия продукт... Може и да съм си наумила нещо, но докато не ми дойде музата да го пробвам не почвам. "На сила хубост не става" е казал народът и тази сентенция важи с пълна сила в кухнята. Независимо дали ще готвиш или ще печеш нещо, нямаш ли правилната настройка като влезеш в кухнята, нещата не се получават. Трябва да се готви с настроение и любов. Тогава и едни пържени яйца да направи човек стават шедьовър. 

И така, преодолях страха и още снощи си омесих тестото. Оставих го в хладилника да си поспи за през ноща. Сутринта му сложих доматите и маслините и го метнах в тавата да си втасва отново. Още докато се печеше в целия апартамент ухаеше. Ухаеше и то на няма да познаете какво. Не знам заради доматите или заради мащерката и босилека, но ухаеше на пица :) Самият хляб беше с мека, но хрупкава коричка, а вътре мек, ароматен и топящ се в устата. Просто идеален!

Необходими продукти:

550 - 650 г бяло брашно
1 с. л. захар
2 ч. л. хималайска сол
400 мл топло прясно мляко
1 пакетче суха мая
70 г сушени домати от буркан
5 с. л. мазнина от буркана с доматите (или зехтин)
15 - 20 обезкостени и нарязани маслини
1 - 2 ч. л. прясна мащерка
1 - 2 ч. л. босилек

Начин на приготвяне:

1. В 150 мл от млякото разтваряме маята и оставяме настрана.

2. В голяма купа смесваме брашното, солта, захарта и подправките. В средата правим кладенче и изсипваме мазнината, разтворената мая и останалото прясно мляко. Омесваме меко тесто, което покриваме с кърпа и оставяме да удвои размера си.

3. След като тестото е втасало го омесваме отново като добавяме и нарязаните домати и маслини. Месим докато продуктите се разпределят добре.

4. Поставяме в намаслена тава и завиваме с кърпа. Оставяме така докато отново удвои размера си.

5. Печем на 180 градуса (160 градуса с обдухване) до суха клечка.

Мъфини с лимец и сладко от зелени смокини

Много  често се оказва, че имам някакви продукти, които си отлежават докато им дойде времето. Така се случи и с това сладко от зелени смокини. Преди време бяхме ходили до Мелник и там спряхме да си купим домашни сладка и покрай любимото ми сладко от диви ягоди си купих и това. По традиция майка ми прави сладко от смокини, но не и от зелени. И това си беше жива екзотика за мен. Затова и доста си поседя в шкафа точно този буркан. Обаче ми се доядоха мъфини с брашно от лимец и понеже жената на приятелят, от който си купувам брашното и зърното от лимец често пече сладки мъфини със сладко от смокини реших да пробвам. Набързо забърках едни, докато малката шефка спеше и докато се събуди вече ги вадех от фурната.

Правят се наистина лесно и много бързо. Ако нямате брашно от лимец, заменете го с друго по ваш избор. Само количеството му ще варира. Но ако никога не сте пробвали такова, купете си и пробвайте. Няма да съжалявате. На мен ми стана любим продукт, както зърното, така и брашното. В блогът ми за сега има множество публикувани рецепти с лимецово брашно, но скоро ще има и такива със зърно. Но сега да се върнем към мъфините.

Лимецото със сушени домати (лимец със сушени домати)

Имам огромен проблем в къщи. Моят мъж не яде ориз и трябва да намеря заместител на ориза за някои мои любими ястия. Като днес например. Обикаляйки из хипермаркета си харесах едни сушени домати и някак си ми се дояде едно ароматно, кремообразно ризото със сушени домати. Но тук идва проблемът - трябва да си го ям сама. А това не е никак добре за талията ми, която и без друго има нужда от корекция.

Доматите ги взех без много, много да му мисля, като си обещах, че ако не ризото поне един хляб ще направя с тях. И пътувайки към къщи се сетих, че имам един пакет със зърно от лимец, който така търпеливо си чакаше реда в хладилника. Е, какво пък! След като готвих булгур с лапад вместо с ориз, защо да не заменя оризът в ризотото с лимец.

Експериментът се оказа успешен и пожъна успех при мъжкото тяло в къщата :) 

Вие, от друга страна, ако нямате лимец заменете го с булгур или жито. Вкусът няма да се промени и гарантирам ще ви хареса. А ето и как приготвих това ястие, което аз нарекох лимецото.

Кугелхопф (Kugelhopf) ролца

Едва се сдържах до уикенда да ги направя тези ролца, кексчета, топчици, козуначета... Наречете ги както си искате. Реакцията на всички у дома беше една и съща. Още непреглътнали първата хапка: "Мммммм, това е много добро!" 

Рецептата намерих в The Kitchn. Изглеждаха толкова добре на снимките, че лигите ми потекоха. Дори сега, докато пиша, устата ми се пълни със слюнки. Все едно някой е застанал пред мен и си хапва сладко лимон! А на мен това не ми се случва често.

И така, понеже чаках гости този уикенд, реших да изчакам. Вчера следобед си забърках тестото и го оставих да си отлежавам в хладилника. Вечерта вече беше тръгнало да ме търси, но аз бързо го върнах където му е мястото, за да изчака до сутринта. Колкото и да обичам да пека посреднощ този път реших да пропусна.

И ето ме тази сутрин с точилката до печката, чакаща нетърпеливо да излязат първите ми Кугелхопф. За реакцията на всички ни на закуска вече ви казах. Просто трябва да опитате, защото това не може да се опише с думи. Ароматът на масло, бадеми, канела, ванилия и захар в едно. Дори козунаците не са толкова ароматни.