15 май 2015 г.

Печено агнешко бутче на фурна и 2 години нов живот

Признавам си, готвя агнешко за първи път. Винаги ме е плашела мисълта, че е много трудно за готвене месо и че ще стане сухо и жилаво и няма да се яде. Просто си имам някакви "фобии" в кухнята и агнешкото месо беше една от тях. Толкова бях респектирана, че в магазина не смеех и да погледна агнешко месо. А толкова много го обичам! Явно с годините и натрупания опит в кухнята идва и смелостта и желанието за "експерименти". Пък и толкова много исках да сготвя агнешко тази година.

Всъщност не го готвих за Гергьов ден. Макар племенникът ми да се казва Георги и да имам повод да спазя традицията на този празник да има агнешко на трапезата у дома, го сготвих по-рано. Поводът е както почнах да го наричам "новият ми рожден ден". Той е на 3ти май. Това е денят, в който през 2013 г. се родих отново или с други думи бях спасена от удавяне на 30 метра дълбочина. Ако сте чели инфото за мен в блога ще знаете, че едно от хобитата ми е дайвинга. На 03.05.2013 г. бяхме с приятели на дайвинг в Гърция и беше ден за гмуркане на дълбоко. Влязох доста притеснена. Някак си може би предусещах, че нещо неприятно ще се случи. Всичко беше спокойно и нормално. Стигнахме дълбочина от малко над 30 метра, но в един момент капка вода попадна през регулатора в устата ми и при вдишване на въздух тази малка капчица попадна в кривото ми гърло. Закашлях се, но дали заради неспокойствието ми от преди да влезем във водата или заради налягането на 30 метра дълбочина не можех да си поема въздух и се наложи да изплувам аварийно. Или по-скоро да ме изкарат на повърхноста аварийно. В такъв момент човек се бори единствено за оцеляване. Няма бяла светлина и животът ти не минава на лента пред очите ти. Единственото, за което се бориш е въздух. По ирония на съдбата спасителят ми имаше рожден ден същия ден. От тогава насам този ден е нашият рожден ден. Неговият си е денят, в който майка му го е родила и моят втори рожден ден. Денят, в който започнах новия си живот.

Трябва да ви кажа, че понякога човек има нужда от такъв "шамар", за да преосмисли посоката на живота си. Да разбере кое му е скъпо и кое не. Кое му е важно и кое не чак толкова. И да направи първата и най-важна крачка за промяна. Аз я направих. Месец след това аз вече живеех новия си живот. Да този живот е малко по-труден, но определено е по-сладък и по-щастлив за мен. 

Но стига толкова размисли  и страсти за миналото. Поводът е ясен. Празник е 3ти май в нашата къща и по стара традиция е добре в такъв случай да се прави курбан за здраве. Е, няма да е курбан. Няма и агнето да го колим на двора, но ще е агне и ще е печено. Рецептата взаимствах от майка ми, а от Ани от Вкуснотека си откраднах и идеята с маслото. Сервирах моето в компанията на пресни печени картофки с копър и аспержи на грил с масло.




Необходими продукти:

1,500 - 1,800 кг агнешки бут
10 - 12 скилидки чесън
сол
черен пипер
червен пипер
олио
50 г масло


Начин на приготвяне:

1. Измийте и почистете месото. Сложете го в тава и с нож направете няколко прореза, в които сложете скилидките чесън. Посолете месото и го поръсете с млян черен пипер. Полейте го с олио и го намажете добре. След това обтрийте целия бут с червен пипер. Сложете 1 - 2 пръста вода в тавата. Покрийте с алуминиево фолио и печете в предварително загрята на 200 градуса фурна за 40 - 45 минути.

2. Извадете месото и го обтрийте добре с бучката масло. Покрийте тавата отново с фолиото и я пъхнете отново във фурната. Печете на 150 - 160 градуса за около 3 часа. След втория час обърнете месото, за да се изпече равномерно.

3. Сервирайте с гарнитура по желание. Да ви е сладко!




2 коментара:

  1. Кети, какво да кажа ... Никога не знаем какво ще ни поднесе живота, дори и в такива моменти, когато се отдаваш на нещо любимо. Аз не умея да плувам, страх ме е. Преди години, когато бях на лагер в Съветския съюз имах инцидент в язовир. Спасиха ме, но споменът от ужаса още живее в мен ... След това, отново бях на ръба, на границата между живота и смъртта, но оцелях. И като се замисля, че съм имала шанса след всичко преживяно да оцелявам, сега се радвам и на най-простичките неща. Научих се да ценя и най-малкото в живота ...
    Бъди здрава Кети, бъди щастлива, защото животът е прекрасен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наистина е така Вили! Трябва да ценим всеки един миг от живота си и до изживяваме пълноценно, за да може когато дойде моментът да не чувстваме, че оставяме нещо недовършено. Тази случка ме накара да осъзная много неща и да поема по пътя, по който винаги съм искала да бъда. Бъди здрава и ти и цялото ти семейство и се наслаждавайте на прекрасния живот!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...