22 февруари 2015 г.

Крем супа от грах

Пробвали ли сте грах в комбинация с мента? Ако не сте, горещо ви препоръчвам тази комбинация. Крем супата от грах, подправена с малко прясна мента е не само сгряваща, защото е гореща, но и защото свежият и цвят и вкус лесно могат да ви пренесат на някое топло местенце или поне да ви върнат спомените от отминалото лято.

Мен лично тази супа ме изкушава първо с цвета си. Толкова приятно зелена е. Наслада за очите. А знаем, апетитът се обостря, не само от ароматът на храната, но и от това как тя изглежда.



Домашно сирене

Може би нашето поколение е последното, което имаше честта да прекарва летните ваканции на село при баба и дядо. Там където лудувахме на воля, където се катерехме по дърветата и бягахме боси по тревата. Където храната беше истинска и понятия като био, еко и органик не съществуваха. Зеленчуците и плодовете просто си растяха в градината, а яйцата идваха направо от кокошарника и млякото директно издоено от кравите, овцете и козите. Просто нищо не може да се сравни с истинския вкус на тази храна, още повече, когато тя е приготвена от баба.

Сега, когато и аз съм родител се замислям много сериозно с какво храня детето си. И понеже сме на етап да се захранваме с млечни продукти, реших че тези от магазина ще излизат от менюто ни, за да направят място на истинските. Набавих си истинско прясно мляко и първото нещо, което направих от него бе сирене. 

Сигурна съм, че всеки който е имал баба на село е ял от онова истинското сирене. Онова току-що изваденото от цедилката меко и сладко сирене, както и онова, което вече е престояло 40 дни в саламурата. Твърдо, мазно, с богат млечен вкус. Помня как моята баба правеше сирене. Ние нямахме крава, но имахме коза. Всяка сутрин, след като издоеше козата баба правеше сирене. Прецеждаше го, слагаше няколко капки мая и след известно време го изсипваше в цедилката. След няколко часа вече ядях прясно сиренце. Когато останеше го посоляваше с морска сол. Оставяше го да поседи така няколко часа и след това го слагаше в буркана със саламурата. Наистина ми липсва този вкус. Затова и реших да направя сирене, а не кисело мляко.

И така, сдобих се с 2 литра истинско прясно мляко. Реших от 1,5 л да направя сирене, а от останалия половин литър да направя крем сирене по рецепта на Илиана от Щъркелово гнездо. В хода на процеса се сдобих и с доста суроватка, с която пък замесих един хляб и пробвах да направя извара. Изварата се получи изключително малко количество, но пък вкусът и структурата й нямат нищо общо с тази от магазина. Даже ми хареса, а аз не ям извара! Ето и как да си направите сирене. 




Домашно крем сирене

Ето го и последното нещо, което направих от двата литра истинско краве мляко, с които се бях сдобила. Както писах вече, от 1,5 л направих сирене, а от останалия 0.5 л крем сирене. 

На това крем сирене му се каня откакто Илиана от Щъркелово гнездо публикува рецептата, но не ми се искаше да го правя с мляко от магазина. Най-после ми се отдаде възможност. Наистина приготянето му е като детска игра и е много вкусно. Е, вярно че отнема доста време, но пък чакането си заслужава. Илианка, огромно благодаря за идеята. Със сигурност ще се прави често у дома. Ето и как се прави домашно крем сирене ала Илиана.



Домашен хляб със суроватка

Тези дни се сдобих с малко истинско прясно мляко и реших да направя сирене. От сиренето обаче се отдели доста суроватка и нали не обичам да изхвърлям храна, особено когато си говорим за истински продукти, реших да я оползотворя. С част от отделилата се суроватка замесих хляб. Наистина е малко по-различен от този месен с вода. Този е по-ароматен и според майка ми има много лека кисела жилка. Аз не я усетих, но явно е до вкусови рецептори. На мен лично този хляб много ми допадна. Има хубава мека, но и хрупкава коричка, а вътрешността му е с шупли. Точно като селски хляб.


Домашна извара от суроватка

Трябва да си призная, че изварата е едно от малкото неща които не ям. Просто не ми харесва. И в баница даже не я ям. Или поне тази от магазина. Зърнестата й структура не ми е приятна и някак си ми е блудкава и безвкусна. Правих, обаче, сирене и ми остана доста суроватка. Не ми се искаше просто да я излея в канала и започнах да търся какво мога да направя с нея. Омесих хляб, в който вложих доста, но пак ми остана доста и случайно или не попаднах на блога на Мариета "Когато готвенето стане страст". Там в една нейна публикация тя е разказала как майка й е приготвяла извара от суроватката. Любопитството ми и експериментаторската ми страст не ми дадоха мира. Майка ми беше доста скептично настроена и само викаше "От тая бистра вода нищо няма да излезе". Обаче беше в голяма грешка. Сложих един тиган на котлона и изсипах половината суроватка. Оставих го да кипне и чудо! Видях парченцата извара да плуват. Прецедих през цедка и веднага опитах.

Ако не харесвате като мен извара и не сте яли истинска такава, няма как тази в магазина да ви хареса. Тази няма нищо общо с другата. Блудкавият вкус го няма. Понеже аз не я посолих, получилата се извара беше сладка и с не толкова зърнеста структура, а по-скоро като на крем сирене. Единственият недостатък е, че количеството е много малко. От около половин литър суроватка получих една супена лъжица извара. Ето и как се приготвя домашна извара от суроватка, според това, което е писала Мариета, адаптиран от мен:


18 февруари 2015 г.

Хрупкави цитрусови бисквитки

Тези бисквитки си нямат история. Просто ми се хапваха бисквитки с аромат на цитруси. И понеже нищо не се случва случайно ми попадна точно днес рецепта за такива. Просто нямаше какво да ме задържи и станах и извадих пакетчето с масло, за да омекне и да мога да ги забъркам.

Мога да кажа само, че ако обичате хрупкави бисквитки със свеж аромат ще се влюбите точно в тези.


Баница на тиган с кайма и картофи

Както обикновено в хладилника ми се подвизават разни продукти, които си чакат времето. Този път са два пакета одрински кори за баница. Ей така, седят си и си отлежават и на мен ми е спокойно, нали са си в срок на годност. А и да си призная, нещо музата ми си беше взела почивка последната седмица. Нямах желание да готвя, а когато готвех нямах желание да снимам. А както знаем и за двете дейности се изисква такова, за да се получат нещата.

Преди няколко вечери ми се мярна пред очите едно видео как се приготвя баница с кайма и картофи на тиган. Отдавна се каня да правя баница на тиган, но все се отказвам. Пусти страх! Но пък страхът от провал бил лош съветник казват. Преодолях го и набързо спретнах една вечеря. Към клипчето имаше и рецепта. Не съм си играла да я превеждам. Направих си своя интерпретация. Сварих си картофите, намачках ги. После си задуших лука и каймата. Подправих според нашия вкус. Смесих всичко. Мацнах корите с малко яйце с мляко и мазнина. Завих плънката, стъкмих баницата и я метнах на котлона. А през това време оправих бъркотията в кухнята. Но няма да ви занимавам и с това. Ето я и рецептата.



11 февруари 2015 г.

Пържени телешки кюфтета с мащерка и сушени домати

Кой обича кюфтенца? Сигурна съм, че няма човек, който да не обича кюфтенца - пържени, печени на скара или пък със сос. Кюфтенцата са любима храна на малки и големи. Ние в къщи редовно си приготвяме. Аз най-много ги обичам пържени. Обаче все не ми се получаваха пухкави като тези, които мама прави. Още повече пък с телешка кайма. Някак си ми се виждаше мисията невъзможна. Обаче като типична представителка на рогатата си зодия инатът ми е по-силен. Хванах им цаката на пухкавите кюфтета, да знаете.

Този пък обаче реших да ги ъпгрейдна, така да се каже. Сложих им сушено доматче, различна подправка, малко пармезанче и хоп получи се една вкусотия. Ето ги и тях, пържените телешки кюфтета с мащерка и сушени домати.


Шарена салата с киноа

Киноа. Киноата, тази зърнена култура доскоро непозната у нас. Преди години беше изключително модерна сред вегетарианците, веганите и всички хора стремящи се да се хранят здравословно. Всъщност тя още си е популярна. Киноата всъщност е едногодишно растение, чиято родина е Южна Америка. Тя е изключително полезна и богата на протеини. Не съдържа глутен и е подходяща за консумация от хора с непоносимост към глутена, както и от деца. Подходяща е за консумация сварена или сурова като преди това е била накисната във вода за няколко часа. С нея можете да заместите ориза в ястията или пък да приготвите салати. 

На мен лично киноата ми харесва най-много в салати. Специфичният й леко горчив вкус се губи и става по-приятна. Затова и реших да ви покажа една от любимите ни салати у дома с киноа. Тя е комбинация от свежи зеленчуци, лимонов дресинг и киноа и е подходяща за гарнитура на всякакви месни ястия. 


6 февруари 2015 г.

Сладки Корекомки

Имаше един период по кулинарните групи, когато падна голямо печене на точно тези сладки. Тогава се зарекох, че ще ги направя, но все нещо не им идваше времето. То при мен май с всичко е така. Няма ли ми я музата за конкретно нещо не го захващам, защото не ми се получава. Наканих се де. Обаче реших, че като ще са корекомки, трябва да са "вносни". Нали едно време в Корекома само вносни стоки са се продавали. Та по този причина поизмених оригиналната рецепта малко и крем сиренето го замених с маскарпоне. Та нали хората са казали "Като ще е гарга да е рошава.", че и моята  работа "Като ще са корекомки, да са вносни." 

Докато търсих рецепта попаднах на най-различни вариации. С крем сирене, с извара, с крем сирене и извара, с яйца, без яйца, с бакпулвер, без бакпулвер, с равни количества масло и сирене, с различни количества... Вариациите просто са безкрайни. Аз се спрях на най-простата, тази с 5 продукта - крем сирене, масло, ванилия, бакпулвер и брашно и, разбира се, захар за овалване. Нали простичките неща са най-вкусни. Внесох си моите промени, разбира се - замених крем сиренето с маскарпоне, ползвах ванилия с аромат на масло и работих с продукти направо от хладилника. Очаквано се получиха леки, ненатрапчиво сладки бисквитки, които обаче според мен имат нужда от малък "ъпгрейд" и следващия път смятам към захарта, в която ги овалвам да сложа лъжичка канела или някакъв друг аромат. А ето и как ги направих.

Аспержи с масло на грил

Аспержите не са особено популярни в българската кухня, но са много полезни особено за бременните, тъй като съдържат фолиева киселина. Богати са още на витамин С, витамин К, бета-каротин, фосфор, калий, цинк и целулоза. Или с две думи - те са изключително полезни. Освен това са и вкусни и подходящи за гарнитури, пюрета, супи или предястия. Тук ще ви представя един лесен начин да си ги приготвите и гарантирам ще ви харесат така.



Сьомга в пергамент

Много обичаме да си похапваме сьомга. Всякак. Печена, на супа, на тиган, маринована, пушена, сурова дори в суши. Реших обаче да пробвам да я приготвя и в пергамент. Пергаментът позволява на храната да се готви в собствените си сокове и по този начин става много по-вкусна с минимално подправяне, запазвайки напълно вкусовите й качества. Лично на мен приготвената в пергамент риба ми харесва повече от тази във фолио. Винаги печената риба във фолио ми напомня варена риба. А варената риба си е за супа, според мен. Някак си безвкусна ми е, дори и подправена. Обаче в пергамент - Мммммммммм! И ако трябва да степенувам техниките, по които приготвям риба, то най-любима ми е рибата в морска сол и след това рибата в пергамент.

Както писах, реших рибата да е в пергамент. Нарязах филето на порции, овкусих ги със сол и пипер, сложих им и малко аромати, загънах всяка порция в пергамент, пекох 10 минути в гореща фурна и получих най-вкусната сьомга, която съм готвила до сега. Ето и малко по-подробно как да си направите и вие тази вкусотия.

4 февруари 2015 г.

Банички с бекон и гъби на тостер

Идеята с баничките на тостер отново дойде от много ровене в кулинарните форуми и групи. Нямам идея кой е авторът, но идеята е наистина много креативна. Отдавна се каня да пробвам и най-накрая им дойде момента. От чудене какво да направя за вечеря с наличното в хладилника се роди идеята за тази нетрадиционна плънка и тъй като тостерът все още беше навън нещата се подредиха от само себе си. Ето и какво направих.



1 февруари 2015 г.

Лимонови кифлички с маково семе и масло

Днес ми беше ден за експерименти в кухнята. Дойде ми пак онази муза за месене и печене. Отдавна ми се правеше нещо лимоново и много се колебаех какво да бъде. Кекс, бисквитки, сладкиш, но накрая реших да са кифлички и да знаете, не сбърках. Толкова съм доволна от резултата, че ми иде да скачам от радост. Цялата къща ухае на лимон и масло и посред зима се чувствам като в тропиците. Някак си едно такова сгряващо и релаксиращо ми подейства този аромат.

Рецептата си я съчиних набързо, докато чаках да ми се активира маята за хляба, който ми беше другият експеримент, но това е една друга история. И като всичко хубаво в кулинарията си е жива случайност колко добре се стана. Получи се меко, лесно за работа тесто с дъх на лимон. Абе, идеше ми да си гризна ей така докато е още сурово! Кифличките пък станаха меки като памук, леки и пристрастяващо вкусни. На мен лично ми харесаха студени и престоели 2 - 3 часа, защото така им усетих всичките аромати, а маковото семе леко хрупа и контрастира на мекотата на тестото. И стига съм ви дразнила, ето как да си ги направите.


Рибена чорба със сьомга

Отдавна се каня да направя една рибена чорбица. Общо взето повече от два месеца я мисля и все се отказвам. Обаче този път й дойде реда. Дали заради разходката на Витоша в снега, която ми върна спомена, как след ски с приятели спирахме да похапнем точно такава супа на брега на язовир Искър. Сгряваше ни добре и душите, и телата. Въобще душевният оргазъм от храната си е изключително важен.

Та така, поради липса на възможност да покарам ски и да се възползвам от случая да спра и да хапна рибена чорбица в онзи ресторант, на който няма да казвам името, за да не излезе че му правя реклама, реших да си я направя сама. И смея да твърдя, стана дори по-вкусна от тяхната.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...