Може би нашето поколение е последното, което имаше честта да прекарва летните ваканции на село при баба и дядо. Там където лудувахме на воля, където се катерехме по дърветата и бягахме боси по тревата. Където храната беше истинска и понятия като био, еко и органик не съществуваха. Зеленчуците и плодовете просто си растяха в градината, а яйцата идваха направо от кокошарника и млякото директно издоено от кравите, овцете и козите. Просто нищо не може да се сравни с истинския вкус на тази храна, още повече, когато тя е приготвена от баба.
Сега, когато и аз съм родител се замислям много сериозно с какво храня детето си. И понеже сме на етап да се захранваме с млечни продукти, реших че тези от магазина ще излизат от менюто ни, за да направят място на истинските. Набавих си истинско прясно мляко и първото нещо, което направих от него бе сирене.
Сигурна съм, че всеки който е имал баба на село е ял от онова истинското сирене. Онова току-що изваденото от цедилката меко и сладко сирене, както и онова, което вече е престояло 40 дни в саламурата. Твърдо, мазно, с богат млечен вкус. Помня как моята баба правеше сирене. Ние нямахме крава, но имахме коза. Всяка сутрин, след като издоеше козата баба правеше сирене. Прецеждаше го, слагаше няколко капки мая и след известно време го изсипваше в цедилката. След няколко часа вече ядях прясно сиренце. Когато останеше го посоляваше с морска сол. Оставяше го да поседи така няколко часа и след това го слагаше в буркана със саламурата. Наистина ми липсва този вкус. Затова и реших да направя сирене, а не кисело мляко.
И така, сдобих се с 2 литра истинско прясно мляко. Реших от 1,5 л да направя сирене, а от останалия половин литър да направя крем сирене по рецепта на Илиана от Щъркелово гнездо. В хода на процеса се сдобих и с доста суроватка, с която пък замесих един хляб и пробвах да направя извара. Изварата се получи изключително малко количество, но пък вкусът и структурата й нямат нищо общо с тази от магазина. Даже ми хареса, а аз не ям извара! Ето и как да си направите сирене.