Спагети с песто, скариди и сушени домати

Снощи, така да се каже, си подгрявахме за днешния празник. Хапнахме си скаридки на корем. На масата ни имаше едно прекрасно мезе - скариди с бяло вино и мащерка, както и тези изкушаващи спагети отново със скариди, песто и сушени домати. Реших да избягам от "традицията" в моята кухня пастата да е с доматен сос или пък сметанов. Исках нещо леко, но също толкова ароматно. Използвах готов песто сос за паста, пресни скариди, сушени домати от буркан и зелени маслини. А да и любимият ми чесън, който идеално си пасна с босилековото песто. Няма да ви занимавам с повече приказки, че ме чака двоен празник днес - Никулден и първият ден от Ханука. Ето рецептата.

Скариди с бяло вино

Никулден чука на вратата вече и по традиция пускам моето предложение свързано с този празник. Този път ви предлагам едно прекрасно мезе за вино или пък по-твърд алкохол. Обичам да приготвям скариди по този начин, защото става бързо, а са много ароматни и смея да кажа се харесват на всички. Обикновено правя скариди с бира и девесил, но този път нямах, нито бира, нито девесил и трябваше да импровизирам. Заместих бирата с бяло вино, а девесила с няколко стръка прясна мащерка. На мен лично така ми харесаха повече. 

Обикновено ползвам пресни скариди, от тези сивите на витрината в магазина. Те са пресни и вкусовите им качества са по-добри. Другите, бланшираните, които също може да видите на витрината, също може да ползвате, но лично аз не предпочитам и не препоръчвам. те са минали вече топлинна обработка и колко са пресни сами те самите знаят.  

Ето и как да си ги приготвите за буквално 15 минути.

Свинско със зеленчуци на тиган

Няма да излъжа, ако кажа. че на нашата трапеза често има ястие със свинско месо. След джоланчето, най-любими са ни вратните пържолки. И днес беше ред на едни вратни пържолки, но някак си не исках отново да ги правя в някаква вариация на фурна или пък да ги изпека само с малко сол и пипер на грил тигана. Хапваше ми се нещо различно и все така вкусно, Минах през идеята да ги панирам, но ми се видя доста мазно за този вид месо, което и без друго си е малко блажничко. После се зарових да търся рецепта за нещо по китайски и в крайна сметка направих нещо като китайска манджа, но с български привкус. 

Мариновах месото за около час. През това време нарязах зеленчуците и се разправих с малката помагачка в кухнята. След това задуших всичко заедно и подправих. Резултатът беше крехко, ароматно месце и вкусни, нехрупкави зеленчуци, с което моята манджичка се различава от китайските, а и добавих задължителната за нашите ширини чубрица. Повярвайте, наистина си заслужава да опитате.

Галет със смокини, козе сирене и мед

Дълго отсъствах. Цели четири месеца не съм публикувала приключенията си в кухнята. Причини, разбира се, има много. Най-вече нямах време да снимам и пиша, защото освен с малкото човече бях заета и с обзавеждането и ремонтите на новия ни дом. Избиране на подови настилки, мебели, тапети, облицовки, осветителни тела, дизайн на кухня (моята сбъдната мечта), пердета, електроуреди,... И всичко това съпроводено от безброй посещения на магазини, шоуруми, безкрайно разглеждане на сайтове и каталози до среднощ. Наистина едни интензивни четири месеца на ремонт, в които както е известно трябва да се скараш поне с един от майсторите и поне един трябва да ти забави изпълнението на поръчката. Но ето ни днес тук в напълно завършения ни нов дом.

А нов дом означава и нови уреди и най-вече за мен нови котлони и фурна, с които трябва да свикна и това определено ще ми отнеме време. Днес символично ще ви представя първото успешно изпечено "ястие" в новата  фурна. Тук трудно бих могла да се проваля, защото с масленото тесто справиш ли се при месенето, след това изпичането е като детска игра. За какво говоря ли? За един галет, който ми се върти в главата от поне месец и половина.

Идеята за този галет дойде при последното ми пътуване до Израел. Свекърва ми донесе един ден прекрасни ароматни, сочни и сладки смокини, а предния ден ме заведе до една ферма, в която се отглеждат кози и от млякото им правят уникални сирена. Естествено не пропуснах да си купя и сирене оттам, освен задължителното кисело мляко, което Тали си пие ежедневно. Та този галет ми се въртеше толкова време в главата, че като видях хубави смокини на пазара, веднага знаех какво ще направя с тях. Купих си и хубаво козе сирене и сега трябваше само да опазя смокините от изяждане преди да съм запретнала ръкави да опека галета.

И така, след не много дълго ровене из кулинарните страници си избрах тестото на Йоана от Кулинарно - в кухнята с Йоана като според продуктите, които имах в хладилника направих малки промени. Замених царевичното нишесте с пшенично и сметаната и водата само с ледено мляко. Добавих така жадуваната плънка и се получи магията. Дори моят мъж си поиска второ парче.

Необходими продукти:

- за тестото:

130 г бяло брашно

40 г пшенично нишесте

2 с. л. фина пудра захар

1/4 ч. л. сол

120 г масло

2 - 4 с. л. ледено студено прясно мляко

- за плънката:

8 - 10 бр. смокини

50 г козе сирене

2 с. л. течен мед

половинки орехови ядки

Начин на приготвяне:

1. В купа смесваме добре брашното, нишестето, пудрата захар и солта. Маслото нарязваме на кубчета и добавяме към сухите съставки. Месим докато се получат трохи. Добавяме една по една супени лъжици ледено студено мляко. Когато тестото е готово оформяме на топка, завиваме със свежо фолио и прибираме в хладилника за 30 минути.

2. Плънката приготвяме като измиваме добре смокините, отрязваме дръжките и ги нарязваме на четвъртинки. Сиренето нарязваме на малки кубчета.

3. Разточваме тестото на кора с дебелина около 5 мм върху хартия за печене. Нареждаме плънката в средата и с помощта на хартията подгъваме краищата на тестото към средата, така че да се получи нещо като пакет. Украсяваме с ореховите ядки.

4. Печем на 180 градуса за около 30 - 35 минути в предварително загрята фурна.

5. Когато извадим готовият вече галет от фурната го поръсваме с 2 с. л. мед и оставяме да изстине. Режем го след като е напълно изстинал.

А ето и малко снимки от моята сбъдната мечта - КУХНЯТА!

Лазаня с пилешко и манатарки

Най-много обичам, когато творя в кухнята с "остатъци". В шкафа седяха и си отлежаваше половин пакет кори за лазаня. Беше останало и малко сварено пилешко месо и сякаш всичко си дойде само по местата. Решението беше взето. Лазанята беше замислена. Оставаше само да мина през пазара да купя от любимите си гъби манатарки. Разбира се, вие можете да замените манатарките с гъби по ваше желание, но ароматът няма да е същия. Спирам с приказките и започвам да ви пиша рецептата за това ястие.

Пилешка супа

Оказа се, в блога нямам нито една рецепта за пилешка супа, а ние често си хапваме такава в къщи. Този път я приготвих с домашно пиле и веднага се забеляза разликата във вкуса и консистенцията на супата.

По принцип аз не обичам бистри и незастроени супи, но тази започнах да я правя без застройка заради мъжа ми. Той не харесва нашите застроени супи. Кисели му били, странни му били и т. н. И какво да се прави - компромис. Като цяло рецептата ми е изключително опростена и лесна и бърза за приготвяне, особено ако имате предварително сварено пилешко месо. За тази ползвах само бялото месо от гърдите, защото за другото бях намислила да го правя на пюре за бебка и с една част да направя лазаня с пилешко. Обикновено в тази супа слагам и чушка за повече аромат, а накрая поръсвам със ситно нарязан магданоз, за още повече наслада на сетивата.

Чимичури сос

Що е то чимичури ли? Това е сос за печени на грил червени меса, произхождащ от Южна Америка и по-точно Аржентина. Използва се, както за похапване с месото след като е опечено, така и за мариноване. Вариации на рецепта за тази сос има безкрайно много, но задължително в него присъства свеж магданоз, лук, чесън и зехтин.

Последният уикенд организирахме първият рожден ден на нашата дъщеричка и правихме барбекю за гостите. След няколко десетки изпратени и получени имейли от и към кетъринг компании и безкрайното ми разочарование от "невъзможността" да ми се предостави такъв вид кетъринг, до "възможността" срещу скромната сума от поне 1000 лева, реших, че аз сама и с помоща на близките ми ще направя това парти с 30 гости. Сега пред мен стоеше въпросът с месото. Месото трябваше да е качествено, не само защото щяха да присъстват наши приятели чужденци (част от които не консумират свинско), но и защото аз искам всичко да ми е перфектно. Вариантът с купуване на месо от веригите моментално отпадна и решихме да поръчаме месо от фермата на Омая. 

Омая е наш приятел, който също като мен обича хубавата и качествена храна. Той от години живее в България и като всички нас се е сблъскал с липсата на качествено телешко месо на нашия пазар. Затова той решава и създава своя ферма, в която отглежда свои животни и да контролира лично процеса по отглеждането и транжирането на месото. Този подход дава резултат и с ръка на сърцето ви казвам, че това е най-доброто телешко месо, произведено в България и предлагано на нашия пазар. Месото е изключително крехко и сочно, а наденичките, бургерите и кюфтетата са перфектно подправени и невероятно вкусни.

И така, месото ни бе донесено и обяснено подробно как да бъде приготвено, като по препоръка на Омая аз трябваше да приготвя и чимичури сос за наденичките. Рецептата трябваше да намеря в сайта на фермата. Така и направих, но естествено пак оставих свой почерк. Сложих повече магданоз, защото обичаме зеленийка и пропуснах лютата чушка, защото не всеки обича толкова люто. На мен лично този сос ми допадна изключително много, защото е свеж, ароматен и се приготвя за нула време. Остава само да поседи поне 2 часа в хладилника, за да поеме ароматите и е готов за консумация или мариноване на месо. А ето и самата рецепта.

Зелен таханов сос

Тахановият сос е задължителен на масата в къщата на моята свекърва, когато се прави барбекю. Направата му е задължение на моя свекър. Всички там твърдят, че той правел най-хубавият таханов сос. Аз лично не мога да твърдя подобно нещо, тъй като съм опитвала само неговия и на мен, въпреки че обичам люто, ми идва малко пикантен.

Сега, обаче, като организирахме рождения ден на малката, вкъщи направихме един малко по-различен таханов сос, който на мен лично ми допадна много. Направихме т. нар. зелен таханов сос. Всъщност това си е обикновен таханов сос, но с добавен магданоз в него. И понеже го правихме ние (аз и свекърва ми) не беше пикантен.

Тахановият сос, както вече споменах в Израел се сервира заедно с червени меса и по традиция в дома на моята свекърва, когато печем месо на барбекюто. Комбинира се още с печен патладжан, което на мен ми е ужасно любимо. Добавят го и към хумуса, при печенето на риба и на агнешко, както и като сос към фалафелите. Може спокойно да се консумира и просто с топли арабски питки. Аз лично направих филе от сьомга с таханова коричка преди няколко дни, но стига толкова приказки ето и рецептата за зеления таханов сос.

Торта с маймунка и честит първи рожден ден Тали

Ето я, че измина една година от деня, в който Тали дойде в живота ни. Това беше една колкото дълга, толкова и кратка година. Година изпълнена с безкрайно много и противоречиви емоции. Емоции на радост, преизпълващо те щастие и любов от една страна и на яд на себе си, безпомощност и отричане от друга страна.

Да бъдеш родител за първи път е прекрасно и неописуемо чувство, но сякаш съзнанието ти не приема напълно това чудо. Да, именно чудо. За мен това е абсолютното чудо на природата да се ражда нов живот. Да усещаш как този нов живот расте и се развива и в следващия момент да го държиш в ръцете си. Едно толкова малко и крехко същество, което има нужда от теб, макар да не е свързано физически вече за мама. Прекрасно е и дори безсънните нощи и тоновете сменени памперси не могат да помрачат това чувство.

И така, ето я измина първата година и тя, моята дъщеря, уж е вече голяма, но всъщност все толкова мъничка и сигурно винаги за мен ще си остане моето малко бебче. А тя, тя е едно прекрасно постоянно усмихнато, лъчезарно момиче. Много палаво и много любопитно, игриво, обичливо, нежно, красиво, обичащо природата и животните. Очичките й грейват всеки път щом нашата котка се доближи до нея. Тя толкова много обича да я гушка, но най обича да я скубе :) Но те милите, като истински сестри, пак се обичат и пак играят заедно.

Въпреки, че нямаше да правим парти точно на този ден, реших да направя торта за моето прекрасно момиче и защото тя е моята малка палава маймунка трябваше и на тортата да има малка палава маймунка. Всъщност от съвсем скоро се престраших да правя торти и най-вече да ги покривам с фондан и украсявам с фигурки. Толкова много години чета, гледам клипове, снимки, техники, но някак си бях твърде респектирана от всичко това и нямах смелостта да пробвам. Но сякаш с намирането на истински значим повод и смелостта дойде. Разбира се направих репетиция с друга торта, но за нея ще споделя в друг пост. 

Спрях се на торта "Черният принц" от блога на Люси. Отначало тръгнах с идеята да използвам само крема, но като видях колко опростена е рецептата за блатовете и поради липсата на достатъчно време, се отказах от любимият ми блат с бял шоколад. И така, всъщност ползвах цялата рецепта, но не сложих орехи в крема и не покрих с ганаш. 

Ябълкови кексчета с шоколадов пълнеж и ЧРД на малкия Дари

Преди седмица бяхме на рожден ден на едно малко съкровище, приятелче на Тали. Малкият усмивчо Дари навърши една годинка. Изненадващо за мен освен поканата, родителите му ми гласуваха доверие да приготвя нещо сладичко за почерпката. Изкушена от новото си занимание тортите ми се искаше да сътворя една, но бях притисната от времето и се спряхме на компромисния вариант с кексчетата. 

Сега следваше да избера подходяща рецепта, която да става и за деца или такава, че поне да могат да опитат хапка. От друга страна никак не харесвам сухите кексчета и ми се искаше да е нещо с плодове. Затова и се спрях на една моя любима рецепта на Илиана от Щъркелово гнездо за ябълков сладкиш. Всъщност използвах рецептата само за база, защото, за да пасне на условието "да става за децата" трябваше да пропусна ядките и парченцата шоколад. Но понеже идеята беше, ние възрастните основно да се гощаваме с кексчетата, реших да им сложа пълнеж и то от шоколадов ганаш. Отгоре украсих според темата на рожденния ден "мустаци и папионки" и разбира се голеееееееееми единици за малкият голям порастнал мъж.

И преди да напиша рецептата искам  специално да благодаря на Биляна и Цецо за гласуваното доверие. Бях наистина поласкана, защото печенето е една от най-големите ми страсти и обичам да радвам сетивата на всички около мен с моите печени творения. Още веднъж, ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!