Страници

Pages

28 януари 2015 г.

Сладкиш със сини сливи

Мек, ароматен, сочен, с хрупкава топяща се в устата коричка сладкиш. Това е, което мога да кажа за него. Опиташ ли го просто искаш още и още. 

Рецептата е от вече любимата ми книга за сладкиши на Карин Горен "Сладки тайни". Разбира се, аз я промених малко, най-вече защото решавам да пека, без да имам предварителен план за това и обикновено ми липсват разни продукти. Но пък така се раждат новите рецепти. Просто експериментираш в кухнята без страх.


23 януари 2015 г.

Бананови бисквитки с бял шоколад

Много обичам да си бъркам разни неща в кухнята. Това си е моята терапия, с която бягам от злободневното ежедневие. А когато разполагам с малко време ми е най-лесно и бързо да си забъркам едни бисквитки. Сега нали е сезонът на бананите, та реших да си опека едни с банан, но нали съм си любител и на шоколада, не можах да се сдържа и им прибавих и малко бял шоколад. Получиха се добре и дори неочакваните ми гости ги оцениха подобаващо. Все пак няма нищо по-хубаво от току-що изпечени домашни бисквитки. Чудесни са за допълнение на всякакви топли напитки през този сезон и си заслужава да ги опитате.




20 януари 2015 г.

Броколи с маскарпоне

Това да се окажеш с голяма кутия маскарпоне със скоро изтичащ срок си е приключение. Бях го взела с идеята да правя тирамису или някаква торта, но не стигнах до там и хубавото сиренце щеше да си отиде, ей така неизползвано, в коша. А колко мразя да хвърлям храна! За мен това си е живо разхищение и заради това ето ти приключение. Сложих в тестото на лимецовите мъфини, сложих и в лимеца със сушени домати. Обаче то, пустото му маскарпоне, няма и намерение да свършва. И ето ти прозрение :) Нали напоследък мъжът ми иска все нещо постничко, та броколите вместо на супа ще му ги запека във фурната. И стана леко и ароматно, с нежна кремообразна текстура. Абе, облиза си пръстите.


17 януари 2015 г.

Печено пиле мариновано в бира

Случвало ли ви се е да видите някоя рецепта и да си кажете, че трябва незабавно да я пробвате. Е, това се случи с мен преди няколко дни. Попаднах на епизод от едно кулинарно предаване на Food Network с Емерил Лагас. Епизодът беше с тема готвене с бира. Някой ще кажат, че бирата не е за готвене, а за пиене, ама са в голяма грешка. Бирата е и за готвене. Каквото и да съм готвила с бира, винаги се е получавало изключително вкусно. Ето затова тази рецепта така ме грабна. Веднага се разтърсих и намерих точната рецепта и инструкции за приготвянето на това пиле. Разбира се поради липса на някои от подправките, просто ги пропуснах. Сигурна съм вкусът е малко по-различен, но въпреки това резултатът беше изключително вкусно месо. И така пристъпвам към рецептата, тази според която аз го приготвих. Оригиналната я има в сайта на Food Network.


14 януари 2015 г.

Гигантско канелено руло

Отдавна ми се въртят в главата едни канелени рулца и все не стигах до тях. Изглеждат толкова примамливо по снимките, а и ароматът на канела е толкова изкушаващ точно в този сезон. Някак си сгряващо ми действа. Зимата никак не ми е любим сезон. Не обичам да ми е студено и затова си седя повече в къщи на топло. Уютно ми е. Седя си, гледам си снега през прозореца, а в същото време ми е топло и приятно. А когато тази картина е допълнена с нещо току що изпечено, изпълващо с аромата си дома ми, просто е идеално.

И така, идеята за канелените рулца си отлежаваше, докато един ден не попаднах на тази рецепта в един от любимите ми американски блогове (в случая Sally's Baking Addiction). Веднага отиде в списъка с "Трябва да се направи". Днес му дойде момента. Направих, разбира се, малки промени според моя вкус.



Рулото се получи уникално. Смесицата от аромат на масло, ванили и канела е просто умопомрачителна. Подходящо е както за закуска, така и за следобедното кафе. Наистина много добро. Прави се изключително лесно. Тестото се замесва бързо, втасва бързо и се работи много лесно с него. Така че, запрятайте ръкави, зареждайте точилките и бъркалките и атакувайте кухнята.


10 януари 2015 г.

Хляб със сушени домати, маслини и билки

Ето че му дойде реда и на хляба със сушени домати. От много отдавна му се каня, но все не си купувах. Страх от новия продукт... Може и да съм си наумила нещо, но докато не ми дойде музата да го пробвам не почвам. "На сила хубост не става" е казал народът и тази сентенция важи с пълна сила в кухнята. Независимо дали ще готвиш или ще печеш нещо, нямаш ли правилната настройка като влезеш в кухнята, нещата не се получават. Трябва да се готви с настроение и любов. Тогава и едни пържени яйца да направи човек стават шедьовър. 

И така, преодолях страха и още снощи си омесих тестото. Оставих го в хладилника да си поспи за през ноща. Сутринта му сложих доматите и маслините и го метнах в тавата да си втасва отново. Още докато се печеше в целия апартамент ухаеше. Ухаеше и то на няма да познаете какво. Не знам заради доматите или заради мащерката и босилека, но ухаеше на пица :) Самият хляб беше с мека, но хрупкава коричка, а вътре мек, ароматен и топящ се в устата. Просто идеален!



Необходими продукти:

550 - 650 г бяло брашно
1 с. л. захар
2 ч. л. хималайска сол
400 мл топло прясно мляко
1 пакетче суха мая
70 г сушени домати от буркан
5 с. л. мазнина от буркана с доматите (или зехтин)
15 - 20 обезкостени и нарязани маслини
1 - 2 ч. л. прясна мащерка
1 - 2 ч. л. босилек



Начин на приготвяне:


1. В 150 мл от млякото разтваряме маята и оставяме настрана.

2. В голяма купа смесваме брашното, солта, захарта и подправките. В средата правим кладенче и изсипваме мазнината, разтворената мая и останалото прясно мляко. Омесваме меко тесто, което покриваме с кърпа и оставяме да удвои размера си.

3. След като тестото е втасало го омесваме отново като добавяме и нарязаните домати и маслини. Месим докато продуктите се разпределят добре.

4. Поставяме в намаслена тава и завиваме с кърпа. Оставяме така докато отново удвои размера си.

5. Печем на 180 градуса (160 градуса с обдухване) до суха клечка.


8 януари 2015 г.

Мъфини с лимец и сладко от зелени смокини

Много  често се оказва, че имам някакви продукти, които си отлежават докато им дойде времето. Така се случи и с това сладко от зелени смокини. Преди време бяхме ходили до Мелник и там спряхме да си купим домашни сладка и покрай любимото ми сладко от диви ягоди си купих и това. По традиция майка ми прави сладко от смокини, но не и от зелени. И това си беше жива екзотика за мен. Затова и доста си поседя в шкафа точно този буркан. Обаче ми се доядоха мъфини с брашно от лимец и понеже жената на приятелят, от който си купувам брашното и зърното от лимец често пече сладки мъфини със сладко от смокини реших да пробвам. Набързо забърках едни, докато малката шефка спеше и докато се събуди вече ги вадех от фурната.

Правят се наистина лесно и много бързо. Ако нямате брашно от лимец, заменете го с друго по ваш избор. Само количеството му ще варира. Но ако никога не сте пробвали такова, купете си и пробвайте. Няма да съжалявате. На мен ми стана любим продукт, както зърното, така и брашното. В блогът ми за сега има множество публикувани рецепти с лимецово брашно, но скоро ще има и такива със зърно. Но сега да се върнем към мъфините.



6 януари 2015 г.

Лимецото със сушени домати (лимец със сушени домати)

Имам огромен проблем в къщи. Моят мъж не яде ориз и трябва да намеря заместител на ориза за някои мои любими ястия. Като днес например. Обикаляйки из хипермаркета си харесах едни сушени домати и някак си ми се дояде едно ароматно, кремообразно ризото със сушени домати. Но тук идва проблемът - трябва да си го ям сама. А това не е никак добре за талията ми, която и без друго има нужда от корекция.

Доматите ги взех без много, много да му мисля, като си обещах, че ако не ризото поне един хляб ще направя с тях. И пътувайки към къщи се сетих, че имам един пакет със зърно от лимец, който така търпеливо си чакаше реда в хладилника. Е, какво пък! След като готвих булгур с лапад вместо с ориз, защо да не заменя оризът в ризотото с лимец.

Експериментът се оказа успешен и пожъна успех при мъжкото тяло в къщата :) 

Вие, от друга страна, ако нямате лимец заменете го с булгур или жито. Вкусът няма да се промени и гарантирам ще ви хареса. А ето и как приготвих това ястие, което аз нарекох лимецото.


4 януари 2015 г.

Кугелхопф (Kugelhopf) ролца

Едва се сдържах до уикенда да ги направя тези ролца, кексчета, топчици, козуначета... Наречете ги както си искате. Реакцията на всички у дома беше една и съща. Още непреглътнали първата хапка: "Мммммм, това е много добро!" 

Рецептата намерих в The Kitchn. Изглеждаха толкова добре на снимките, че лигите ми потекоха. Дори сега, докато пиша, устата ми се пълни със слюнки. Все едно някой е застанал пред мен и си хапва сладко лимон! А на мен това не ми се случва често.

И така, понеже чаках гости този уикенд, реших да изчакам. Вчера следобед си забърках тестото и го оставих да си отлежавам в хладилника. Вечерта вече беше тръгнало да ме търси, но аз бързо го върнах където му е мястото, за да изчака до сутринта. Колкото и да обичам да пека посреднощ този път реших да пропусна.

И ето ме тази сутрин с точилката до печката, чакаща нетърпеливо да излязат първите ми Кугелхопф. За реакцията на всички ни на закуска вече ви казах. Просто трябва да опитате, защото това не може да се опише с думи. Ароматът на масло, бадеми, канела, ванилия и захар в едно. Дори козунаците не са толкова ароматни.


2 януари 2015 г.

Тарт Татен с бутер тесто

Нямам намерение да ви занимавам с историята на този десерт, просто защото има достатъчно изписано по темата. До мен той достигна случайно. Ровейки се из фейсбук ми се мярна една снимка в стъпки как се прави. Реших да се разровя и да намеря източника. Намерих рецептата и си я запазих за "друг път" и така един ден просто му дойде реда. Както и на зелените ябълки, които така си отлежаваха в единия ъгъл на кухнята.

Десертът наистина е много лесен за приготвяне и става много бързо. Смайващо е как най-простичките рецепти, всъщност са най-запомнящи се и най-вкусни. А и трябва да ви кажа, че въпреки всичката захар, която му се добавя, се оказа много лек и определено човек иска още след като свърши първото парче.